От 2018 година, септември месец отново се занимаваме група ентусиасти с размножаването на наличните видове Rainbowfish, които се намират в България, за да могат да се популяризират възможно най-много сред любители акваристи. :)
Rainbow риба? Тя е само в книгата за приказки.......Това въобще не е вярно! Те наистина съществуват и в действителност са много по-цветни от тези в книгите с приказки.
Защо е така? Какво представляват дъговите риби - Атерините?
Стъпете на мистериозен континент, който е до голяма степен неизвестен по отношението на дъговата риба в Австралия и Нова Гвинея.
Дъговата риба - Rainbowfish принадлежат на атерини формите. От гледна точка на развитието си те вероятно произхождат от морските риби, които са имигрирали в сладководни. Не се притеснявайте те са сладководни риби, но може би това обяснява малко, какво ги прави различни.
Човек би си помислил, че в Австралия има толкова малко вода, колкото и биоразнообразието в нея. Това не е точно така: над 65 вида са известни от Австралия и Нова Гвинея, около една трета от Австралия.
Тези цифри са остарели в момента, защото постоянно се откриват нови видове. Това е така, защото вътрешността на Северна Австралия и до голяма степен Нова Гвинея са неизследвани области. Освен това повечето видове дъгови риби се срещат само в езеро или къс участък от река и никъде другаде.
Какво е толкова невероятно в дъговите риби - Атерините, отколкото във вашите гупи, дискуси, африкански цихлиди или каквато и да е друга риба?
Първото нещо са цветовете. Те продължават да се променят. Рибите имат различни цветове сутрин, отколкото вечер. От друга страна, разнообразието от видове и цветови варианти. Впечатляващо е поведението при ухажване на женски. Не закачат растенията и могат да се отглеждат в красиво засадени аквариуми.
Как се стигна до тези богати цветови вариации?
Това има геологично обяснение. Преди много години нивото на морето беше по-ниско и реките бяха свързани. Рибите живеещи в тях бяха до голяма степен еднакви. Когато морското равнище се повиши, долните течения на реките бяха наводнени от морето. Има много добра демонтрация тук >>> http://sahultime.monash.edu.au/explore.html как са били разделени преди хиляди години Австралия и Нова Гвинея. Атерините - дъговите рибки можеха да оцелеят само в горните течения на реките и да се отделят на голям брой изолирани популации.
От къде можем да вземем такива риби и в добро качество?
Не и от магазини който се занимават с търговия на риби (зоомагазини). Съществуват ентусиасти като нас от които можете да се сдобиете с видове които можем да ви предложим в много добро качество и здраве.
Rainbow риба? Тя е само в книгата за приказки.......Това въобще не е вярно! Те наистина съществуват и в действителност са много по-цветни от тези в книгите с приказки.
Защо е така? Какво представляват дъговите риби - Атерините?
Стъпете на мистериозен континент, който е до голяма степен неизвестен по отношението на дъговата риба в Австралия и Нова Гвинея.
Дъговата риба - Rainbowfish принадлежат на атерини формите. От гледна точка на развитието си те вероятно произхождат от морските риби, които са имигрирали в сладководни. Не се притеснявайте те са сладководни риби, но може би това обяснява малко, какво ги прави различни.
Човек би си помислил, че в Австралия има толкова малко вода, колкото и биоразнообразието в нея. Това не е точно така: над 65 вида са известни от Австралия и Нова Гвинея, около една трета от Австралия.
Тези цифри са остарели в момента, защото постоянно се откриват нови видове. Това е така, защото вътрешността на Северна Австралия и до голяма степен Нова Гвинея са неизследвани области. Освен това повечето видове дъгови риби се срещат само в езеро или къс участък от река и никъде другаде.
Какво е толкова невероятно в дъговите риби - Атерините, отколкото във вашите гупи, дискуси, африкански цихлиди или каквато и да е друга риба?
Първото нещо са цветовете. Те продължават да се променят. Рибите имат различни цветове сутрин, отколкото вечер. От друга страна, разнообразието от видове и цветови варианти. Впечатляващо е поведението при ухажване на женски. Не закачат растенията и могат да се отглеждат в красиво засадени аквариуми.
Как се стигна до тези богати цветови вариации?
Това има геологично обяснение. Преди много години нивото на морето беше по-ниско и реките бяха свързани. Рибите живеещи в тях бяха до голяма степен еднакви. Когато морското равнище се повиши, долните течения на реките бяха наводнени от морето. Има много добра демонтрация тук >>> http://sahultime.monash.edu.au/explore.html как са били разделени преди хиляди години Австралия и Нова Гвинея. Атерините - дъговите рибки можеха да оцелеят само в горните течения на реките и да се отделят на голям брой изолирани популации.
От къде можем да вземем такива риби и в добро качество?
Не и от магазини който се занимават с търговия на риби (зоомагазини). Съществуват ентусиасти като нас от които можете да се сдобиете с видове които можем да ви предложим в много добро качество и здраве.
Съвместимост на рейнбоу рибки с други видове:
Легенда:
Y = Съвместими
N = Не са съвместими
C = С повишено внимание
Легенда:
Y = Съвместими
N = Не са съвместими
C = С повишено внимание
Моят скромен опит:
Здравейте, любители и привърженици на тези красиви и изпълнени с енергичност риби, казвам се Борис и много от вас ме познават, други не.
Когато за първи път се сблъсках с тази група риби и взех от човек който ги е развъждал, не знаех колко са адаптивни и приспособими към всякакви параметри на водата тези красиви риби Атерините - Rainbowfish.
Всичко започна в далечната 2013-та година, когато всичко стана на майтап с вида Melanotaenia australis, който пуснах за развъждане. След две седмици вече имах малки които не знаех как да захраня, но благодарение на човек които се е занимавал с тях, ги захраних. След това успешно захранване на почти всички новоизлюпени ларви, реших да развъдя друг вид рядък (тогава за България), а именно Melanotaenia goldiei Aru II със сегашно име Melanotaenia picta, Melanotaenia boesemani, Melanotaenia lacustris и така всичко приключи много бързо до средата на 2014 година, когато трябваше да замина за Германия по работа.
Развъдени от мен видове през 2013-2014 година:
Твърдо бях решил, че когато се върна от Германия ще се занимавам сериозно с тези риби, дори се навих да вкарам нови видове непознати за България и хора занимавали се с тях. Видовете които са адаптирани успешно са описани тук >>> https://www.facebook.com/groups/2830267357199056/ в закаченото съобщение.
След доста обмисляне в какви аквариуми да ги държа, какво да бъде помещението и т.н. се захванах сам да си направя съдовете в които ще ги отглеждам и развъждам.
Поръчах си метални стилажи и кантирани стъкла с дебелина от 10мм по мой размери и планове. С всичката организация от моя страна за две седмици всичко беше залепено със силикон Dow Corning 881 (обичам да лепя с черен силикон) лично от мен.
През това време новите видове бяха държани временно в старият ми аквариум (250 литров с размери 132х42х50, който правих специално за атерини, когато бях запален по тях),който беше разделен на 10 клетки с плексиглас. В момента има 20 вида в България, адаптирани и повечето от тях развъдени успешно..
Видовете които се намират в България са:
Chilatherina:
Chilatherina bleheri "Lake Holmes"
Chilatherina alleni "Wapoga river"
Chilatherina spec. "Kali Awalim"
Chilatherina spec. "Kali Web"
Chilatherina spec. "Upper Tor river"
Glossolepis:
Glossolepis dorityi "Lake Nenggwambu"
Glossolepis spec. "Gidomen Village"
Glossolepis multisquamata - "Pagai Village"
Glossolepis wanamensis "Lake Wanam"
Melanotaenia:
Melanotaenia australis "Drysdale river"
Melanotaenia boesemani "Lake Ajamaru" F1
Melanotaenia garylangei - "Dekai Village"
Melanotaenia spec. "Aru IV"
Melanotaenia kamaka "Lake Kamakawaiar"
Melanotaenia spec. "Kali Moysi"
Melanotaenia spec. "Meyado Village"
Melanotaenia spec. "Iwur"
Melanotaenia parva "Lake Kurumoi"
Melanotaenia rubrivittata "Wapoga river"
Melanotaenia sexlineata "Tabubil"
За да запазите сравнително дълго време в аквариумни условия от тези видове трябва да им поддържате температурата в диапазон от 22 °C до максимум 25 °C, достатъчно количество разтворен кислород, редовни смени на вода според хранителния им режим.
От съществено значение за здравето на рибките са качествата на водата. Редовно опреснявайте част от нея в аквариума ви заедно със сифониране на грунда от натрупана органика, детрит и загниващи растителни отпадъци. Редовния контрол и наблюдения над качествата на водата са изключително важни, за да предотвратите евентуално заболяване по рибките си. Критични параметри на водата са: повишена температура от допустимата, малко количество разтворен кислород, високо pH, висока алкалност и твърдост на водата, азотни и токсични субстанции. Не прехранвайте рибките си с каквато и да е храна (суха, замразена, на гранули и т.н.), в противен случай може рязко да влошите качествата на водата и това да доведе до проблеми с рибките ви. Давайте им толкова, колкото могат да изядат в рамките на 2-5 минути според броя им.
Спазвате ли тези основни правила ще се радвате на здрави и цветни обитатели за дълго време.
Допълнение от нови видове Rainbowfish благодарение на Евелин Борисов.
Chilatherina spec. "Kali Awalim"
Glossolepis multisquamata - "Pagai Village"
Melanotaenia goldiei - "Dekai Village"
Melanotaenia spec. "Kali Moysi"
Melanotaenia spec. "Running River"
Предстой да бъдат адаптирани и отгледани от млади риби с приблизителен размер около 2 см.
Когато пораснат ще склоним да ви ги покажем в пълната им красота. :)
Аквариумната база на Rainbowfish България
Въведение
Melanotaeniidae и Pseudomugilidae са две тясно свързани семейства сладководни риби, ограничени при разпространението им в Австралия и Нова Гвинея. Те са известни като дъги и сини очи съответно. Понастоящем се признават десет рода: Cairnsichthys , Chilatherina , Glossolepis , Iriatherina , Kiunga , Melanotaenia , Pelangia , Pseudomugil , Rhadinocentrus и Scaturiginichtys . Melanotaeniaе най-големият род. Семейството Pseudomugilidae е добре проучено през последните години, но все още съществуват противоречия дали те трябва да се разглеждат като отделно семейство или в подсемейство Melanotaeniidae. Не по-малко спорен през последните години е положението на връзката им с други атеринови, най-вече с семейства Telmatherinidae и Bedotiidae.
Австралия и Нова Гвинея са много повече от съседни сухоземни маси, тъй като те са били свързани през по-голямата част от тяхната история. Сахул Шелф, под плиткото море Арафура и пролива Торес, които сега разделят двете страни, се намираше над морското равнище допреди около 6000 години по време на последното ледниково понижение на морското равнище, а южните потоци на Нова Гвинея се сливали с тези от прилежащия австралийски бряг. Всъщност около 50 вида сладководни риби от Южна Нова Гвинея се срещат и в северна Австралия, като подчертават историческата връзка между регионите и много от тях са ендемични за двата региона. Реките Маслини и Жардин показват някои от най-силните връзки, като 81% и 63% от видовете риби, открити в тези реки, са общи между двете страни.
Австралия и Нова Гвинея вероятно са по-известни със своята морска фауна, отколкото с тяхната сладководна фауна. Независимо от това, сладководните риби на Австралия и Нова Гвинея са отличителни и са били обект на значителни открития през последните 30 години. Количеството на последната ихтиологична активност в Австралия и Нова Гвинея може да бъде оценено консервативно от броя на наскоро описаните видове или подвидове. От 1970 г. са описани или очакват описание на 70 австралийски и около 130 вида нови или подвидове сладководни риби. Открити са и са описани нови видове при скорости толкова високи, колкото и в историята на Австралия и Нова Гвинея. Австралийските дъгови риби са сравнително добре проучени по отношение на систематиката им, но новите видове продължават да се описват на базата на генетично таксономично изследване на известни видове. За разлика от австралийския вид, много малко се знае за рибите на Нова Гвинея. Новите риби в Гвинея са толкова безнадеждно подбрани, че валидните обобщения за тяхното разпределение са невъзможни.
Нова Гвинея е фокусна точка за множество научни изследвания, включващи различни групи като влечуги, птици и бозайници. Въпреки това са предприети сравнително малко колекции от сладководна риба. Проучванията на терен и публикуваните таксономични разработки са спорадични, тъй като първите видове са открити в средата на 18 век. Исторически имаше значителни проблеми, свързани с работата на терен в интериора. Освен опасностите от малария и други болести, потенциалните колектори бяха обезкуражени от опасностите от сухопътни пътувания през много труден терен. Следователно, повечето ранни колекции са получени близо до брега или по плавателни реки. Най-активният период на ихтиологично изследване е между 1903 и 1920 г. от холандски природолюбители.
През последните 30 години се наблюдава подчертано подновяване на интереса към рибите в Нова Гвинея, отчасти поради развитието на скромна въздушна транспортна мрежа, както и строителството на пътища в преди това недостъпни райони. Най-новите изследвания са свързани с Папуа, Нова Гвинея, източната половина на острова. Извършени са всеобхватни проучвания за реките Fly, Purari, Laloki, Kikori, Sepik, Ramu и Gogol, както и много други региони. В резултат на тези проучвания вече съществува разумно познание за дъгата, обитаваща източната половина на острова. За съжаление западната половина, индонезийската провинция Западна Папуа, остава слабо проучена. Нашите познания за дъгата на тази огромна област все още се основават на досегашната работа на ранните холандски изследователи. Бяха взети проби от района на Тимика и участъците от басейна на Mamberamo, но повечето региони остават непроучени. Въпреки това, няколко научни експедиции са предприети в Западна Папуа от 2007 г. предимно в региона на полуостров на птичи глави (включително близките острови Раджа Ампат и полуостров Бомберай) от Института за научни изследвания, Академията Периканан Соронг и Бадан Рисет Келутан Дан Периканан в Депок, Индонезия. Много нови дъгови риби са описани поради тези проучвания.
Поради планинския си терен и последващото изобилие от изолирани пресни водосборни системи, Нова Гвинея представлява особено богата зона за дъгови риби. Повече от 80% от известните видове дъгови риби се намират в Нова Гвинея и без съмнение ще бъдат открити повече в резултат на бъдещи систематични изследвания. Много от дъгите изглеждат ограничени до изолирано езеро или малки притоци на речна система. Ендемични видове дъгови риби се срещат в цяла Нова Гвинея, защото почти всички езера са уникална екосистема с ендемични видове. Езерото Сентани и езерото Кутубу са две зони, които имат уникална рибна фауна (Allen 1991).
По-голямото разбиране на систематиката и разпространението на дъговата риба до голяма степен произтича от прилагането на системите за събиране и систематизиране от професионални ихтиолози. Не по-малко значим е приносът на любителите на ихтиолозите и акваристите. По-специално, през последните три десетилетия дълбокото нарастване на интереса към съхраняването на дъгови риби доведе до формирането на различни специализирани общества, например Асоциация на новите риби в Австралия (ANGFA) и Международната асоциация за регенерация (IRG), както и в много аматьорски колекции и експедиции. Това, в комбинация с таксономични и теренни проучвания, главно от Джералд Р. Алън, доведе до драматично увеличаване на броя на признатите видове в това семейство; от приблизително 110 вида и подвидове, признати понастоящем,
Броят на дъгите, открити в Нова Гвинея, изглежда нараства с всяко следващо събиране, произвеждайки нови видове и разширявайки обхвата на вече известните видове. Джералд Алън е добавил най-малко осемдесет нови вида риби в научната литература. Тук се включват около 40 вида дъгови риби (включително един нов род), девет вида сини очи, четиринадесет вида пестуни, девет вида бозайници, както и различни видове в други семейства. Това само подчертава факта, че все още има много повече изследвания. Не само в определянето на обхвата на познатите видове и при откриването на нови, но и в откриването на нещо за тяхната биология и екология, което за много от видовете на практика не е известно. Остава невероятно количество все още неописани или неоткрити дъгови риби, обитаващи пустинята на Нова Гвинея. Вероятно те ще останат неоткрити в продължение на много години поради изключително здравия терен, непроходимата джунгла и липсата на основна инфраструктура като пътища и летища.
Днес Нова Гвинея е по-малко известна от всяка друга обитаема площ от равен размер по света.
Други забележителни открития включват Scaturiginichthys vermeilipinnis , нов род и вид псевдомугили от артезианска пролетна система в централния Куинсланд (Ivantsoff et al., 1991); и многобройни видове дъгови риби, ендемични за различни речни и езерни системи в Нова Гвинея. Има и значителен напредък в нашето разбиране за филогенетичните взаимоотношения и биогеографията на семейство меланотении в Австралия и Нова Гвинея (Zhu et al. 1994; McGuigan et al. 2000; Unmack 2001).
Първата дъгова риба ( Melanotaenia nigrans ) е научно описана през 1843 г. от колекция на сладководни риби, уловени в Северната територия. Те са събрани от Джон Гилбърт през 1840 г. от Кралската река, близо до селището Виктория в Северната територия, Австралия. Един единствен екземпляр се озовал в Британския музей в Лондон, където Джон Ричардсън го описал като нов вид твърда глава, наречена Atherina nigrans . Разликите между A. nigrans и истинските хардхед бяха достатъчни за американците, Томас Гил, за да създадат рода Melanotaenia за този самотен вид през 1862 г., все още в семейството Atherinidae. Следващата стъпка е създаването на подсемейство Melanotaeniinae от Gill през 1894 г., за да подчертае още повече различията с хардхед. Но още 70 години трябваше да минат преди Иън Мънро да третира дъбовите риби като самостоятелно семейство за първи път през 1964 г. Въпреки че по-голямо разнообразие от австралийски дъгови риби тогава бяха научно идентифицирани, много риби на Нова Гвинея все още не бяха открити. Джералд Алън, докато е работил в Западния Австралийски музей, се е ангажирал с пълна обща класификация на семейството на дъгата в 1980 г.
Rainbowfishes образуват най-специалната група риби, обитаващи пресни води в района на Австралия-Нова Гвинея. Въпреки това, сравнително малко се знае за биологията и екологията на повечето видове дъгови риби в тяхното естествено местообитание. Преглед на наличната понастоящем литература подчертава редица пропуски в познанията ни за много видове. Има някои видове, при които има значително количество налична информация, докато има други видове, при които има малко или никаква информация. Освен това съществуват специфични пропуски в наличната информация в други добре документирани видове. Освен редица видове, които се нуждаят от допълнителни изследвания, информацията като възпроизводството и условията на естественото местообитание е ограничена. Те включват изисквания за качество на водата, честотата на хвърляне на хайвер и предпочитанията на местообитанията. Информацията за хвърляне на хайвер в дивата природа е особено липсваща за почти всички видове, както и общата информация за развитието на яйцата и ларвите, предпочитанията за местообитания и толеранс към качеството на водата.
Признаването на таксономичното разнообразие е ключов въпрос, който стои в основата на проблемите, свързани с определянето на статуса на видовете на тази група риби. Rainbowfish са силно променливи по форма и неотдавнашните усилия за разграничаването им изискват генетични техники за определяне на различията между тях. Можем ли да сме сигурни, че даден вид е наистина определен, или това е видов комплекс, или множество видове с различни характеристики - достатъчно изолирани, за да бъдат признати като вид? Когато един вид може да се разглежда като общ, в действителност може да има много видове. Отделните географски класове в рамките на видовете се разглеждат алтернативно като „Еволюционно значими единици“ (Moritz 1994) и не се наричат. Еволюционно значима единица е популация от организми, която се счита за различна за целите на опазването. Този термин може да се прилага за всички видове, подвидове или географски популации. Подвидовете са морфологични варианти, които се различават на ниво население - 75% или повече от индивидите от популациите на един подвид могат да бъдат разграничени от тези на други подвидове.
Въпреки многообразието от видове, липсват изследвания на тяхната основна естествена биология и екология, а повечето налична информация се основава главно на наблюдения от аквариуми. Очевидно е, че има спешна нужда от такива проучвания, за да може да се запазят и управляват правилно видовете. Очевидно е, че в Австралия и Нова Гвинея трябва да се извършат много повече проучвания, тъй като някои области остават лошо описани. Съществува също така необходимост от по-внимателно проучване на многобройните широко разпространени видове, тъй като е много вероятно такова изследване да доведе до значително увеличение на броя на признатите видове. Например, различията в морфологията в рода Melanotaenia са високи, като видовете се различават една от друга, макар и с малки вариации в цвета, морфологията и меристиката. Всъщност един вид,Melanotaenia splendida , е разделена на много географски форми, всяка със силно ограничени, алопатрични разпределения. Популациите на почти всяка речна система, която заемат, имат свой собствен отличителен цвят и структура на тялото. В същото време, формата на тялото в рамките на видовете е относително гъвкава и изглежда зависи от потока и съответстващите характеристики на местообитанията, което понякога може да затрудни идентифицирането им. Много може да се спечели от внимателния анализ на множеството морфологични знаци, които вече са налице, като например знаците за оцветяване, отбелязани за много от „разновидностите“ на дъгата. Оцветителните символи обаче, когато не се поддържат от други герои, обикновено са били отхвърляни от ихтиолозите, работещи по дъгата от Австралия.
Това са и времена на сериозна загриженост за настоящето и бъдещото здраве на популациите от дъгови риби и други водни организми. Съществуващите данни показват, че Нова Гвинея е достойна за най-висок приоритет за опазване поради необикновеното си видово разнообразие, значителния ендемизъм и високата степен на заплаха. Нова Гвинея, по-специално индонезийската провинция Западна Папуа, е една от най-застрашените биологични горещи точки, като растенията и животните са изправени пред евентуално изчезване, дължащо се на земеделие за препитание, преселване, буен дърводобив, незаконно бракониерство, минно дело и други практики. Много човешки дейности са все по-обезпокоителни и в някои случай унищожават сладководните местообитания. Където и да се разширява човешкото население, вредните отпадъчни продукти от минно-добивната промишленост, промишлеността, селското стопанство и градския растеж също се увеличават. Тези въздействия имат отрицателно и понякога опустошително въздействие върху водните местообитания и живота в тях. Видът на сладководните риби и водните същества също са поставени в опасност от препитанието на местното население. Ранното заселване на Австралия от европейците бе белязано от пренебрегване на стойността на местната флора и фауна. Безразборното и неустойчиво събиране, масовото унищожаване на местообитанията и въвеждането на екзотични растения, животни и болести причиниха хаос сред местното население. Въведена риба за препитание от местните, като европейски шаран (Cyprinus carpio ), комарните ( Gambusia holbrooki ) и пъстървите доминират в екосистеми в много потоци за сметка на местни дъгови видове.
Специфични дъгови риби , които се считат за застрашени са: Chilatherina axelrodi , C. bleheri , C. bulolo, C. sentaniensis , Glossolepis incisus , G. maculosus , G. pseudoincisus , G, ramuensis , G. wanamensis , Kiunga ballochi , K. bleheri , Melanotaenia ajamaruensis , М. angfa , М. arfakensis , M. boesemani , M. catherinae , M. corona , M. everyamensis , M. exquisita, М. gracilis , М. herbertaxelrodi , М. iris , М. lacustris , М. maylandi , М. misoolensis , М. Monticola , М. ogilbyi , М. oktediensis , М. papuae , М. parva , М. pimaensis , М praecox , M. pygmaea , M. sexlineata , M. vanheurni , Pseudomugil connieae , P. furcatus , P. majusculus , P. mellis , P. paskai ,Scaturiginichthys vermeilipinnis (Conservation International 2002; IUCN 2009).
Имената на застрашени видове Rainbowfish които са оцветени с червен шрифт се намират в България.